Générateur bulgare de faux textes aléatoires

Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си кой си ти, що плачеш Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба.

Слушайте и това.Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е продал совестта си и перото си на японците, на абисинците - това е се едно, - и помолете публиката да го не слуша и да не принимава думите му за факти.

Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение.

Пословицата, която казва, че по-добре днес попарник, нежели до неделя тутманик, няма никакво значение за журналистите.Кой знае из коя дупка ще да изскокне заец С една дума, вие сте длъжни в това отношение да бъдете много по- чисти и много по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди.

Инак той и днес щеше да чете между редовете на черковния ни устав други редове, други думи, кои да му казват Али, тоя народ е болестта на Турция, а дуализмът е пътникът за нейната смърт Ала Али паша е турчин - фанатик и фаталист той се надей само на кучешката животна сила на племето си и като приима за бъл гарски народ тези, що коленичат и скимучат отпреде му, пее и дума Жив е аллах, жива е Турция Много са и робите.

Приятно е, но да има и една от тие две болести или млада жена, или стар ревматизъм лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим.

тъй обаче мисли здравата част на наша народ и неговата емиграция, не тъй мисли всеки свесен и искрен славянин, всеки съвременен човек, в главата на кого се не вие паужина, а стяга мозък, и в гърдите не плакне жабина, а тупа сърце.

по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорският Саул. Но какво по дяволите Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари Протестуваме Не бойте се, господа, аз сънувам.