Générateur bulgare de faux textes aléatoires

Lorem ipsum a généré 20 paragraphes pour vous.
Vous pouvez utiliser ce texte lorem ipsum dans vos maquettes, sites web, design, ebook... Le texte généré aléatoirement est libre de droit.

Le faux texte a bien été copié

Букурещките чорбаджии завиждат. Ако г-на Оджаков ни учи само да пеем Чам-чам дибинде, то Войников ще да ни научи да мислиме радвай се, г.Сапунов, да пишеме радвай се, г.

Кървави страници, горчиво преминало Но д н е с, днес не е ли пак същото черно тегло, същият хомот, същите вериги Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори Не, днес си добре живеем с турците, те се образоваха и нам олекна.

Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.

Тъй мислят и нашите чорбаджии и калимавки, тези амфибии, кои в блатото на дуализма намират своя живот, и онез гладички умовце, кои внасят у нас ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече европейска цивилизация - без да виждат новите явления на живота нито там, дето са се учили, нито тук, дето учат.

Наместо икона над главата ти виси портретът на н.в.султана, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците под портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г.

Земете книгата на Войникова, прекръстете се, прочетете я и станете разумен човек и остроумен писател.Разбира се, че ако отец Марко Балабанов да би се родил после г-на Войникова, той не би ходил в Париж да изучава Ламартина и не би се върнал без мозък.

Днес царува XIX век.Разбира се, че ние говорим тук не за Балабановия Век.Тоя Век не прилича даже и на своя брат Напредок, когото самата природа е създала отличително от сичките други живи същества.

Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе.Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле.

Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение.

така, падайте на колене и поблагодарете, мои мили врабци и цанцугери, бача си Добря Войникова, който се е постарал да ви напише Теория на словесността и който се е завзел да ви направи хора.

Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческият род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията.

Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите.Вардете се.Слушайте още и това.Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите несъществующи благодеяния, то вие го не слушайте.

Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е.ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паякът.

по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорският Саул. Но какво по дяволите Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари Протестуваме Не бойте се, господа, аз сънувам.

Незлобливи пиленца, гълъбчета, славейчета и теленца Будилникът не ще бъде тъй глупав, защото не му е изпила още кукувица ума като на Звънчатий Глумча Глупчо трябвало да се каже, и тъй безбожен като покойния Тъпан, та да унижава умните, полезните и трудолюбивите животни с вас, подвижници на пищеварението.

нашия деветнайсети век българската литература се е обогатила даже и с такива съчинения, които ще да научат Паничката да слуша, г-на Ангелаки Савича да мисли, Найденова да блее, г-на Геновича да сънува, отца Балабанова да преде, а дяда Блъскова да плете чорапи.

сичкото това вие видите твърде ясно, че редакторът на Хитър Петър е бил знаменит още в онова време, когато е мислил с мозъка си, когато е слушал с ушите си и когато е говорил с устата си.

Ние не живеем вече в оние темни времена, когато нашите писатели и журналисти ходеха да търсят душевна храна по гръцките купища и по турските кавенета.

е.по бит-пазар на нашето умствено развитие произлязоха такива важни операции и такива чудни метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха още няколко стотина зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите навечерки и никога няма да дочакаме светлото Христово возкресение.

Когато тя видяла, че бият окумушина, то извикала Мамо, а, мамо, бият Димитърча - А защо го бият - попитала майката.- Димитърчо наддума агата - отговорила дъщерята.