Générateur bulgare de faux textes aléatoires

Будилникът, който знае, че страхът от бога е начало на премъдростта, а почетта към старите начало на добродетелта, ще се пази като от огън от такива неща - да унижава животните.

Найденов, да разсъждаваме радвай се г.Савич, да философствуваме радвай се, Мемиш паша, да дипломатизираме радвай се, дядо Блъсков и да мъдрословиме радвай се, г.

Тъй мислят и нашите чорбаджии и калимавки, тези амфибии, кои в блатото на дуализма намират своя живот, и онез гладички умовце, кои внасят у нас ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече европейска цивилизация - без да виждат новите явления на живота нито там, дето са се учили, нито тук, дето учат.

е.в Диарбекир и в Акия тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето там окачили едного на въже да се поизсуши. Но ние имаме училища, читалища, екзархия, литература, журнали, правдини - имаме младо поколение.

Метнете поглед връх историята на българското царство от Бориса дору до подпаданието му под турците, и ще видите, че всичкото историко-политическо преминало на наша народ е било току-речи чисто византийско, и в него са живели само царе, боляри и духовни, а той сам всякога е бил отделен с дълбока обществена нравственост от разврата на правителството си, който разврат заедно с християнството се вмъкна в по-горнята част на народа.

преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши Кукурику - Ето петлите Джав, джав - Ето кучетата Зимата се свърши и нощта се измина.

Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти.Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна кочина.

Дим, дим Под който ние българите така сладко спим.Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Заспиш и сънуваш...Но какво сънуваш - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.

Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение.