Générateur bulgare de faux textes aléatoires

чувство от дълбока скръб си припомням за участието, кое приемах в 1855-56 с повечето от палатата в парламентските усилия да поддържам Турция.

Ако някой богат човек ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата а ако някой богат човек ви каже, че сте глупави и че не знаете какво бръщолевите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и умен съвет за това или за онова ваше предприятие.

Незлобливи пиленца, гълъбчета, славейчета и теленца Будилникът не ще бъде тъй глупав, защото не му е изпила още кукувица ума като на Звънчатий Глумча Глупчо трябвало да се каже, и тъй безбожен като покойния Тъпан, та да унижава умните, полезните и трудолюбивите животни с вас, подвижници на пищеварението.

Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите.Вардете се.Слушайте още и това.Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите несъществующи благодеяния, то вие го не слушайте.

тъй обаче мисли здравата част на наша народ и неговата емиграция, не тъй мисли всеки свесен и искрен славянин, всеки съвременен човек, в главата на кого се не вие паужина, а стяга мозък, и в гърдите не плакне жабина, а тупа сърце.

Тъй мислят и нашите чорбаджии и калимавки, тези амфибии, кои в блатото на дуализма намират своя живот, и онез гладички умовце, кои внасят у нас ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече европейска цивилизация - без да виждат новите явления на живота нито там, дето са се учили, нито тук, дето учат.

е.от първи януари на деветнадесетия век ще да се оправи и няма вече да печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баирът на българския напредък умствените чакръчета на нашето младо поколение замръзнаха и пуснаха вощеници за упокой на грешните и живоумрелите политически и литературни души а в пияцата т.

съм патриот, господа Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято.

Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. Кроткото агне от две майки суче - говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини.

Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе.Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле.